История на училището

акад. Емилиян Станев
(страница в Wikipedia)

Училището носи името на известния български писател Емилиян Станев. Псевдоним на Никола Стоянов Станев. Роден е във Велико Търново на 28 февруари 1907 г. От 1922 г. семейството му се преселва в Елена; там учи в гимназията. След 1928 г. известно време учи живопис при проф. Цено Тодоров, след това следва финанси и кредит. От 1932 до 1944 г. работи като чиновник в Столична община, а след това е управител на ловно стопанство в Ловешка област. През втората половина на четиридесетте години Емилиян Станев се отдава изцяло на творческа работа. Известно време завежда отдел „Белетристика“ на в. „Литературен фронт“ (1950-1955), избран е за депутат в Народното събрание. През 1974 г. е избран за академик.

Сътрудничи на литературния печат от 1931 г., най-напред с кратки разкази. Още през тридесетте години се утвърждава като една от големите надежди на българската белетристика, сътрудничи на „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Българска мисъл“, „Литературен глас“, „Дъга“, и др.

Първата му книга „Примамливи блясъци“ излиза през 1938 г. Още в тая книга са включени два разказа – „През зимата“ и „Пролетни стремежи“, те утвърждават Ем. Станев като изключително оригинален и ненадминат анималист в българската литература.

Следващите сборници с разкази за животни – „Сами“ (1940) и „Вълчи нощи“ (1943) – закрепват тази репутация на Емилиян Станев. Той получава признание не само у нас, но и в съседните страни, и в Европа. През 1948 г. се появява известната му повест „Крадецът на праскови“. От това време до средата на шестдесетте години Емилиян Станев работи върху големия си роман „Иван Кондарев“, а след това върху „Антихрист“. Автор е на много разкази, повести, сборници за деца („През води и гори“, „Лакомото мече“, „Повест за една гора“ и др.). Емилиян Станев умира в София на 15 март 1979 г.

В своето съществуване училището създава богати и трайни традиции, предавани от поколение на поколение.

Корените на тези традиции откриваме в далечната 1982 г. През 1985 година училището е официално открито.

Още със създаването училището става базов център на Великотърновския университет и школа за обучение на бъдещите педагози. Училищната библиотека разполага с разнообразна художествена, научна литература и печатни издания. Изградени са 7 добре оборудвани компютърни кабинета с достъп до интернет.

Най-важният критерий за качеството на обучение в едно училище е реализацията на неговите възпитаници.

В началото бе колективът (снимка 1983 г.)
Учениците бяха такива
Родителите изглеждаха така
Снимките бяха черно-бели
Времето донесе цветните снимки
Бившите директори на училището: Христо Казаков, Гинка Стефанова и Катерина Данаилова.

Училището ни се гордее с факта, че голяма част от дипломиралите се негови възпитаници са продължили образованието си във висши учебни заведения в страната и чужбина. Високият професионализъм и амбицията на преподавателите утвърждават училището като учебно заведение, способно да отговори на най-високите изисквания на нашето съвремие.