СУ "Емилиян Станев" - В. Търново

Добре дошли на нашия сайт!


   СКЪПИ РОДИТЕЛИ,

   Постъпването в училище е изпитание не само за детето, а и за неговите родители. Навлизайки в нов етап от живота си, малкият човек трябва да преодолява много трудности и да развива и променя много неща у себе си. Всичко това е ново за него и той ще има нужда от вашата помощ и подкрепа. В училище се изграждат основни умения и навици, които ще бъдат полезни при бъдещото реализиране на човека, затова е особено важно да бъдат изградени правилно.
   Как да помогнем така, че нашата помощ наистина да е градивна?

1. Самостоятелност - Да се справя доколкото е възможно само със задачите. Да не вършим неговите задължения.

2. Постоянство - Да оказваме контрол. Да не му позволяваме да се отказва лесно при първата трудност.

3. Отговорност Да не отнемаме отговорността му да внимава в час за поставените задачи за домашно като го учим да разчита на възрастните и съучениците си.

4. Увереност - Да го обгръщаме с топлина и внимание и да му показваме, че в трудни моменти може да разчита на нас.

   УСПЕХ ! ЗАЕДНО ЩЕ СЕ СПРАВИМ! 

   Адаптацията към училището е процес на приспособяване на детето към качествено променени условия на живот и дейност. Да стане ученик за малкия човек означава да докаже своята самостоятелност и да придобие увереност в собствените си сили.
   Една от причините, поради която детето не показва своите реални способности,е ниската самооценка, т.е. недостатъчното чувство за лична ценност (себеуважение, себевъзприемане).
Особено важно за приспособяването на малкия човек към новите условия е умението да общува със своите връстници, да усвои способността да се представя пред останалите като изтъква добрите си страни.


   Важни моменти от адаптацията на първокласниците:
-Да получат одобрение и доказателство за собствената си значимост, като оценяват и останалите по техните достойнства.
-Да контактуват с другите. Да търсят тяхната компания. Да се включват в игрите като зачитат участието на останалите.
-Да подбират приятели.
-Да развиват умението си да се концентрират върху задачата, като се подтикват да участват активно в игрите за внимание.


   Как да помогнем на дететода преодолее стреса от промяната, да се адаптира по-безболезнено и по-пълноценно в училищния живот, да разгърне максимално свояпотенциал?
    Най-ефективният начин за въздействие в тази възрасте играта.Чрез нея детето не само получава знания за света, който го заобикаля, но и усвоява умения, необходими му за справяне в различни ситуации. Ако се осъзнае достатъчно силата на играта, нейната способност да възпитава, да подпомага и възрастния и детето в разрешаването на проблеми, то биха се постигнали много добри резултати както в обучението, така и във възпитанието на малкия човек. Възрастните биха могли да подбират подходящи игри, развиващи вниманието, паметта, наблюдателността, увереността, общителността.
   Помогнете на детето си играейки да се забавлява, учи и възпитава. Ако ви е трудно да се справите сами, поговорете с неговите преподаватели, потърсете специализираната помощ на училищния психолог.

   Не се страхувайте!

   С любов, търпение и всеотдайност ще се справите с трудните моменти и ще ги преодолеете!

  Страх от училище:

По-добре понякога да се изисква по-малко, отколкото повече...... За да се учи с настроение...

   Има ли наистина “страх от училището” ???

   Много са източниците на страх при децата и за съжаление училището е един от често разпространените. Училището е летвата, която децата трябва да прескочат, ако искат да намерят път, който да ги изведе от семейството в обществото. Училището не може и не би трябвало да бъде смятано и порицавано като лош, непознат и застрашаващ свят. От друга страна то поставя пред децата различни изисквания за постижения. Първоначално детето не изживява постижението като ярем, но свръхизискването в училище е централен фактор за психични кризи при деца и младежи.

   КАК ВЪЗНИКВА? Различни са причините за проявата му:

  •  Може да произлиза от затрудненията на майката и детето да се разделят един от друг.
  •  Може да бъде предизвикан от това, че детето става жертва на злонамерено групово действие.
  •  Може да бъде предизвикано от това, че между детето и един определен учител възниква отрицателен поток от чувства. Тук от съществена роля са особеностите в характера на учителя.
  •  Може да възникне въз основа на особености в характера на детето. Има деца, които не могат да се справят със социалните изисквания в училище (“АЗ - слабост”).
  •  Може да възникне въз основа на невротични особености на детето. Има деца, които с помощта на училищни постижения се борят отчаяно срещу чувството, че не са обичани и признати. Този проблем всъщност се отнася за семейството.
  •  Може да се основава на едно общо свръхизискване. В този случай от детето се изискват постижения, които то може да осъществи само с голямо напрежение и много лишения или изобщо не може да ги осъществи.
  •  Може да се основава на частично свръхизискване. В този случай детето отчасти може да се похвали с добри постижения, отчасти се проваля с гръм и трясък. В такъв случай се касае за частични разстройства на училищните умения.
  •  Може да бъде връхна точка на една криза на развитието.

 КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯТ РОДИТЕЛИТЕ?

  •  Да признаят училището като реалност извън семейството и въпреки това и те да поемат съотговорност за училището.
  •  При училищна фобия родителите не трябва да спорят за това, кой е виновен и как да постъпят. Трябва тясно да си сътрудничат с училището, за да може детето да има доверие в училището.
  •  При училищна фобия да не се търсят медицински бележки и да не се поставя детето в ролята на болен. Да не се употребява психотерапевтичното лечение (ако е предписано от специалист) като алиби за отсъствие от училище.
  •  При деца, които отбягват контакти, да се потърси опора: някой учител или (по-добре) някой съученик, като закрилник и застъпник. Самите родители като застъпници трябва да стоят в сянка.
  •  Родителите да си изяснят ограничените възможности, с които разполагат за закрила на детето си в пространството на училището. Без самостоятелни родителски акции.
  •  При провал в училище да не бъдат заслепени: не родителите, а самото дете и неговите учители по принцип знаят най-добре какви постижения могат да се очакват сега и какви не.
  • Повечето деца, които уж не “искат” да учат, знаят, че само с големи усилия биха могли да “могат”, а това всъщност означава, че “не могат”. Те искат да избегнат предварително очаквания неуспех.
  • Основно правило: да се направи всичко, за да не се помрачи радостта от постижението. По-добре понякога да се изисква по-малко, отколкото повече. Да се намали натиска. Да се учи с настроение.

Галерия специалности