СУ "Емилиян Станев" - В. Търново

Добре дошли на нашия сайт!


    Все повече деца, не само тийнейджъри, а и от началните класове, тръгват на училище с тревога, но не заради някой ненаучен урок или предстоящо изпитване. Те се притесняват, че днес отново ще трябва да се справят с подигравки и обиди. Агресията между децата в и извън класната стая не е нещо нормално между подрастващите и не може да бъде подминавана. Последиците от нея могат да засегнат не само самочувствието на вашия син или дъщеря, но могат да доведат и до жестока физическа саморазправа.

    Както децата, които тормозят, така и тези, които са тормозени, имат
нужда от помощта на възрастните. Родителите и учителите трябва да се научат да разпознават всички видове насилие, за да могат да ги спрат в зародиш. Агресивното поведение се изразява не само във физическо насилие, но и във всякакви форми на психическо или емоционално такова. Така например, когато някое дете бива изолирано и избягвано, това е един много изтънчен начин то да бъде накарано да се чувства отхвърлено. А докато се изграждат като личности, децата в твърде голяма степен се влияят от начина, по който биват възприемани от връстниците си. Затова едно подобно негативно отношение, насочено към тях, може силно да ги нарани. Помнете, че момчетата отдавна вече не са единствените, които са тормозени или пък които тормозят. Момичетата могат да бъдат също толкова агресивни, но обикновено те реагират по по – завоалирани начини. Те са по – склонни да причиняват емоционални страдания чрез отхвърляне от групата, пускане на слухове или преки обиди.

   
Децата, които най - често стават жертва на физически или психически тормоз в училище, са по – чувствителни и по – затворени от другите. В социални ситуации те са притеснителни и пасивни, и избягват да влизат в конфликти. Възможно е връстниците им да не ги приемат, защото са по – различни, имат друг цвят на кожата или някакъв физически дефект. Във всеки случай те нямат никаква вина за това, че биват нападани от съучениците си.

   Често децата се срамуват да признаят пред родителите си, че са жертва на тормоз в училище. Затова ето няколко признака, по които можете да познаете дали детето ви бива нагрубявано:

  • Прибира се с рани и скъсани дрехи.
  • Не говори вече за случващото се в училище.
  • Затваря се в себе си.
  • Не спи добре.
  • Склонно е към депресивни състояния.
  • Страхува се да ходи на училище и често си измисля поводи, за да си остане вкъщи.
  • Проявява агресивно поведение (понякога детето не знае как да се справи с чувството на потиснатост и си го изкарва на брат, сестра или друг съученик, който не би му отвърнал).

    Децата, които нараняват съучениците си физически или вербално, се познават по това, че проявяват малко загриженост за чувствата на другите, очакват всичко да става така, както те искат и трудно следват правила. Възможно е тези момичета и момчета да са били свидетели на прояви на насилие у дома. Тяхното поведение не ги прави лоши хора, но със сигурност говори за това, че не са били научени да контролират агресията си и да изразяват емоциите си по един здравословен начин. Училищните психолози могат да помогнат на буйните деца, като им обяснят защо насилието наранява и ги подтикнат към по – голямо разбиране на чувствата на останалите.

   Незаменима обаче е ролята на родителите, които могат да повлияят най – много чрез примера, който дават. Взаимоотношенията помежду им и начина, по който общуват с детето, изграждат в него представата за това как трябва да се отнасяме към другите хора. Много от тези момичета или момчета всъщност не са били свидетели на друго в дома си освен на системно нагрубяване, пренебрегване и подигравки. В един момент те престават да търсят взаимност с родителите си и започват да прикриват чувството си на тъга, самота или уязвимост зад маската на грубостта. Дори да не го съзнават ясно, често нападателното им държание и проблемите, които създават около себе си, целят да привлекат вниманието на майките и бащите им.

Детето ви може би проявява агресия, ако:

  • Се връща от училище с повече пари, чужди вещи, учебници или дрехи.
  • Има повече гневни изблици.
  • Интересува се най – вече от своите желания и чувства.
  • Поставя се в опасни или неподходящи за възрастта си ситуации.
  • Не допуска определени деца в компанията си и се опитва да ги злепостави пред останалите.

   Ако забележите подобно поведение у детето си, можете да му помогнете, като създадете строги, но разумни правила, които то трябва да следва. Те ще му показват границите, които не трябва да преминава и ще му напомнят, че се интересувате какво се случва с него. В никакъв случай не го наказвайте с бой, така само ще затвърдите представата му, че всичко може да се постигне с насилие. Опитвайте се да контролирате гнева си и да показвате уважение и загриженост към останалите. Прекарвайте повече време с детето и създайте атмосфера, в която то ще се чувства спокойно да сподели това, което изпитва.

   Нормално е децата, които са тормозени, да се чувстват изплашени или ядосани. Но те биха могли да отблъснат атаката, като покажат увереност и все пак не реагират прекалено остро.

    Макар да няма просто решение на проблема, следните стратегии могат да са от помощ:

  • Не бива да се показва страх пред хулигана. Може да научите детето как да изразява увереност с езика на тялото си. Например как да ходи изправено, да гледа хората в очите и да говори с повече увереност. В никакъв случай не е добре да бяга от хулигана – това би потвърдило представата за надмощие у него.
  • Не бива да се отговаря на обидите, защото така се провокира повече агресора. Ако не е опасно, обаче, детето би могло да погледне в очите грубияна и да каже твърдо, но спокойно: „Не ме интересува какво говориш” или „Не ме плашиш.”
  • Трябва да стане ясно на хулигана, че ще бъде съобщено за поведението му на учител или родител. Децата се притесняват да издават съучениците си, защото смятат, че ще ги подиграват или ще им се ядосат повече. Но да се разкрие тормозът пред някой възрастен, е единственият начин да се спре с него.
  • Разговаряйте с учителите, педагогическия съветник или директора, за да сте сигурни, че ще се вземат мерки срещу подобни бъдещи прояви. Опитайте да поговорите и с родителите на другото дете. Възможно е обаче то вече да им е разказало различна версия на случката.
  • Разиграйте с детето си различните възможности, по които може да реагира на обидни коментари или действия. Репетирайте спокойното, но уверено посрещане на подигравките. Така ще намалите напрежението и синът/дъщеря ви ще се чувства по – уверен/а в бъдеще.
  • Окуражавайте го да развива своите интереси и способности. Запишете го в извънучебни активности, които му допадат. Помагайте му да развие положителна самооценка за себе си. Напомняйте му какво харесвате в него.
  • Подтиквайте детето си да търси приятели, които го ценят и приемат такова, каквото е. Ако намери истински приятели, то ще се чувства ценено и съответно ще бъде и по – устойчиво на опитите за сплашване.
  • Напомнете му, че вие винаги ще сте там, ако има нужда от вас. Дори само, за да го изслушате, присъствието ви ще му помогне.
  • Учете децата да се подкрепят едни други. Тормозът в училище се подсилва от това, че се игнорира. Затова опитайте да измислите със сина или дъщеря си начини, по които да се помогне на малтретирания. Такива примери са самият отказ да се наблюдава и участва в нагрубяването или пък започването на разговор с хулигана, за да се отвлече вниманието му. Някой би могъл направо да го попита следното: „Защо се заяждаш с него? Ако мислиш, че си интересен така, се лъжеш.” Понякога, разбира се, е прекалено много да искаме от децата да постъпят толкова зряло и да защитят другиго. Задължителното, което трябва да направят в такива случаи, обаче, е да поискат помощта на някой възрастен.

Публикувано в Нега.bg от Ивелина Михайлова.

    ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ...

    Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.


• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.

• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.

• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.

• Не го унижавай!

• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.

• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.

• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.

• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.

• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.

Галерия специалности