СУ "Емилиян Станев" - В. Търново

Добре дошли на нашия сайт!

em stanev   акад. Емилиян Станев (страница в Wikipedia)

   Училището носи името на известния български писател Емилиян Станев. Псевдоним на Никола Стоянов Станев. Роден е във Велико Търново на 28 февруари 1907 г. От 1922 г. семейството му се преселва в Елена; там учи в гимназията. След 1928 г. известно време учи живопис при проф. Цено Тодоров, след това следва финанси и кредит. От 1932 до 1944 г. работи като чиновник в Столична община, а след това е управител на ловно стопанство в Ловешка област. През втората половина на четиридесетте години Емилиян Станев се отдава изцяло на творческа работа. Известно време завежда отдел "Белетристика" на в. "Литературен фронт" (1950-1955), избран е за депутат в Народното събрание. През 1974 г. е избран за академик.

Сътрудничи на литературния печат от 1931 г., най-напред с кратки разкази. Още през тридесетте години се утвърждава като една от големите надежди на българската белетристика, сътрудничи на "Златорог", "Изкуство и критика", "Българска мисъл", "Литературен глас", "Дъга", и др. Първата му книга "Примамливи блясъци" излиза през 1938 г. Още в тая книга са включени два разказа - "През зимата" и "Пролетни стремежи", те утвърждават Ем. Станев като изключително оригинален и ненадминат анималист в българската литература.
Следващите сборници с разкази за животни - "Сами" (1940) и "Вълчи нощи" (1943) - закрепват тази репутация на Емилиян Станев. Той получава признание не само у нас, но и в съседните страни, и в Европа. През 1948 г. се появява известната му повест "Крадецът на праскови". От това време до средата на шестдесетте години Емилиян Станев работи върху големия си роман "Иван Кондарев", а след това върху "Антихрист". Автор е на много разкази, повести, сборници за деца ("През води и гори", "Лакомото мече", "Повест за една гора" и др.). Емилиян Станев умира в София на 15 март 1979 г.


  История на СУ "Емилиян Станев":

  В своето съществуване училището създава богати и трайни традиции, предавани от поколение на поколение. Корените на тези традиции откриваме в далечната 1982 г. През 1985 година училището е официално открито.

Още със създаването училището става базов център на Великотърновския университет и школа за обучение на бъдещите педагози. Училищната библиотека разполага с разнообразна художествена, научна литература и печатни издания. Изградени са 7 добре оборудвани компютърни кабинета с достъп до интернет.

Най-важният критерий за качеството на обучение в едно училище е реализацията на неговите възпитаници. Училището ни се гордее с факта, че голяма част от дипломиралите се негови възпитаници са продължили образованието си във висши учебни заведения в страната и чужбина. Високият професионализъм и амбицията на преподавателите утвърждават училището като учебно заведение, способно да отговори на най-високите изисквания на нашето съвремие.

В началото бе колективът (снимка 1983 г.):

history

Учениците бяха такива:

history 2

Родителите изглеждаха така:

history 1

Снимките бяха черно-бели:

history 3

Времето донесе цветните снимки:

history 4

Бившите директори на училището: Христо Казаков, Гинка Стефанова и Катерина Данаилова.

3directrors

Галерия специалности