Обърнете внимание
В училище наблюдаваме деца, които се трудно контролират емоциите си. Лесно избухват, нямат търпение да се изчакат за да кажат нещо в часовете, разстройват се от малки неща, често спорят с учителите, понякога удрят или хапят.
Учителят разбира че имат проблем и че имат нужда от помощ, за да се научат да контролират емоциите си и да се противопоставят на импулсивно поведение.
Родителите понякога отричат, понякога търсят помощ.
Когато това се случва на малко дете, някак го приемаме с израза „ще го израсте“, но когато детето вече е в училищна възраст и все още има чести сривове и изблици, това може да е знак, че има затруднения с емоционалната саморегулация.
Работата върху развитието на умения за разпознаване и контрол над емоциите започва в ранна възраст. Деца, при които тези умения не са развивани, когато станат по-големи, дори и да не изпадат в истерия, продължават да се борят с импулсивно и неподходящо поведение.
Импулсивното поведение често има отражение върху приемането в класа и отношенията с съучениците и учителите. Често страда и концентрацията на учене, а на по-късен етап и самооценката и вярата в успеха.
Какво е саморегулация?
Саморегулацията е комплекс от умения да управляваш емоциите и поведението си в съответствие с изискванията на ситуацията, като това
- да контролираме импулсите си;
- да се успокоим, когато сме тревожни, разстроени, уплашени;
- да се приспособяваме към промени в очакванията;
- да се справим с разочарованията без гневни изблици;
- да се въздържим от реакция по неподходящ начин;
- да успеем да се самомотивираме, когато сме претърпели неуспех;
- да потърсим помощ, когато се борим с трудни емоции.
Този комплекс е част от порастването. Чрез развитието на уменията децата могат да функционират въпреки непредсказуемостта на света и собствените си чувства.
Уменията за саморегулация се развиват по същия начин, по който и други умения, академични или социални: назовава се умението и се осигурява практика. Когато мислим за това като за умение, което трябва да се преподава – вместо, да речем, просто да се посочи като лошо поведение – това променя тона и съдържанието на обратната връзка, която даваме на децата.
Ключът към усвояването на умения за саморегулация не е да се избягват ситуации, с които децата се справят трудно, а да се учат децата чрез тях и да се осигури подкрепяща алтернатива на поведението, която да насърчаваме – докато децата не се научат да се справят сами.
Специалистите подчертават, че когато родителите или учителите подхождат спокойно към импулсивно, неподходящо поведение дават време, децата могат да се научат да избират по-добри начини да реагират на тази ситуация. Отзивите, от които децата се нуждаят, не са осъдителни и неемоционални, а разбиращи: какво се е объркало и защо и как могат да го поправят следващия път.
Дишането, концентрацията, медитацията са особено полезни за деца с предизвикателства в саморегулацията. Затова и изборът на спорт, който създава ритъм на дишане, като плуването, също може да повлия положително. Психологът и учителите могат да помогнат, но в крайна сметка обаче нищо не може да замени работата на родителя. Семейната среда е много важната част за практикуването на алтернативно поведение, без избухвания и гняв. И още нещо важно- за детето е безценно да усвои тези умения преди навлизането в пубертета и сблъсъка с рисковете на тийнейджърката възраст.