Наталина Цонева: „Щастлива случайност ме доведе в СУ „Емилиян Станев“ и искам да остана тук“.
„Щастлива случайност преди осем години ме доведе в СУ „Емилиян Станев“. Тогава бях в 8 клас, след това ме приеха в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“, но точно тази една година се оказа решаваща за избора ми днес да съм учител. Тук попаднах на педагози, които ми показаха какъв трябва да бъде истинският учител, който не просто дава знания, умения и компетентности, а подкрепя морално и емоционално учениците си. Никога няма да забравя как затаявахме дъх, когато пред нас заставаха тези истински учители. В един такъв момент на притаен дъх разбрах, че да бъда учител е моето призвание и се радвам, че ще бъда учител тук“, споделя Наталина Цонева, която е едно от младите попълнения на педагогическия колектив в СУ „Емилиян Станев“. От тази година тя ще бъде учител на четвъртокласници в група за целодневно обучение.
Наталина Цонева е търновка, възпитаничка е на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където е завършила „Предучилищна и начална училищна педагогика“. Докато учила, имала шанса да работи по заместване и така успяла да понатрупа опит. „Аз съм от студентите, които почти половината от следването си го изкарахме онлайн. Затова и бях изключително притеснена, когато трябваше да започна да преподавам. Имах доста големи страхове дали тази професия е за мен, дали ще подходя правилно към децата, ще ме възприемат ли, ще съумея ли да ги завладея. Но преподавателите ми в университета ме подкрепиха, родителите ми, приятелите ми и всички те ме караха да се движа напред и да вярвам в себе си. Истината е, че в мига, в който застанах за първи път пред деца, се почувствах така, сякаш цял живот съм била учител“, признава Наталина Цонева.
Преди съдбата да я върне отново в СУ „Емилиян Станев“, тя работила като учител в две частни детски занимални. Започнала пак съвсем случайно и спонтанно „Аз не вярвам, че има случайност, но при мен все така се получават нещата. Явно наистина много, много искам да съм учител, защото Вселената ми помага. Миналото лято видях обявата за свободно място за педагог в първата частна занималня, но срокът за подаване на документи беше изтекъл. Всъщност това беше денят на събеседването. Аз просто грабнах чантата си и отидох на място. Оказах се там преди всички кандидати и директорката не ме върна, прие ме. Нещо повече – до вечерта вече знаех, че съм наета“, усмихва се Наталина Цонева.
Работила там до последния възможен ден – 14 септември, като междувременно подавала документи в различни училища. Не успяла да влезе в системата, но днес Наталина вярва, че и това е било с причина. „А причината е да попадна в училище „Емилиян Ставен“, затова за нищо не съжалявам. Родителите, с чиито деца работих в занималнята, започнаха да ме търсят за частни уроци. Приех, давах частни уроци около месец и половина. И… изведнъж се появи шанс да замествам в това училище, където вече съм учител“, разказва Наталина Цонева, която в свободното си време обича да танцува, да пише стихове и да слуша музика. Има зад гърба си и базов курс за гримьор, така че се занимава и с това изкуство.
„Искам да стана толкова добра в професията си, че да бъда един от най-търсените учители в областта“, казва Наталина Цонева, когато става въпрос за това каква е най-смелата й мечта за професията й.