Керамиката е голямата страст на учителката по изобразително изкуство Марина Ангелова.
Керамик е новият учител по изобразително изкуство в СУ „Емилиян Станев“ Марина Ангелова. На 15 септември тази година и тя, като първолак, прекрачила развълнувана прага на гимназията. Месец по-късно, Марина е категорична, че заобичала работата си от първия миг.
„Признавам си, че да съм учител, не ми е било детската мечта, но идеята да преподавам не ми е била чужда никога. Работила съм с деца и преди, макар и с по-малки деца като възраст и ми харесва. Затова, когато ми се отдаде възможност, не му мислих много. Буквално сграбчих това предизвикателство и сега се чувствам прекрасно и не съм уплашена“, усмихва се Марина.
Тя е великотърновка, учила е до 7 клас в ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, завършила е средното си образование в Националната гимназия по приложни изкуства „Венко Колев” в Троян, а след това и керамика в Националната художествена академия при проф. Ивана Енева.
После животът я пратил за 10 години в САЩ. „Там се занимавах с какво ли не. Сега от дистанцията на времето, вярвам, че всичко е било, за да натрупам опит и умения. Научих се да бъда смела, да не се притеснявам да направя нещо, което е неприсъщо за мен от страх, че може да сбъркам. Научих се да приемам нови предизвикателства, да изоставям това, което не ми харесва, да започвам отначало. Научих се да се уча бързо, нещата, които правя, да ги правя с лекота и удоволствие“, казва Марина.
Преди няколко месеца Марина решила, че е време отново да прекоси океана, но този път, за да се върне у дома. А пътят към дома я отвел в СУ „Емилиян Станев“, където тя преподава на целия випуск петокласници, на 6 и 11 клас. Води часовете и на деца, които са избрали да учат в паралелки със засилено изучаване на изобразително изкуство. Първите ученици, при които влязла, били петокласници. „Сигурно бях по-любопитна и развълнувана и от тях. Но в същото време знаех, че аз съм учителя и трябва да се държа като такава. Те са моите деца, които аз трябва да науча, при това не само да рисуват, а и да бъдат дисциплинирани в класната стая. Искам да им бъде приятно, когато имаме заедно часове, защото само така ще успя да ги вдъхновя да изпитват удоволствие от изкуството, да имат отношение и да могат да оценяват творбата, която гледат. Знам, че много скоро ние ще започнем да правим изложби, да участваме в конкурси и децата ще печелят конкурси, но повече от всичко се надявам, че те ще се забавляват, когато рисуват. Изкуството е терапия и това е много важно качество, което аз ще използвам“, категорична е Марина Ангелова.
Няма дете, което не може да рисува, казва г-жа Ангелова, когато става дума за това, че ще има ученици, които ще се страхуват да рисуват, защото не знаят как. „Вече се срещнах с такива деца, чух го вече това: „Г-жо, аз не мога да рисувам, а и не знам какво да нарисувам“. Всяко дете рисува прекрасно. Това е като заложена дарба в нас, която не ни притеснява, докато сме деца. Затова всички деца рисуват без да се замислят дали е хубаво или не. После, когато порастваме, започваме да се колебаем и тогава всеки има нужда да бъде насърчен“, признава Марина Ангелова. И споделя, че тя не се отказва да насърчава децата си. Помага им да открият темата, по която им се рисува, след това им помага да направят първата крачка и, когато е убедена, че те вече изпитват удоволствие и удовлетворение, ги оставя да рисуват сами.
„Аз съм творец и като всеки творец имам свободолюбива душа, затова нямам намерение да се меся в творбите на малките художници. Аз съм там, за да им помагам те да развият усещания та си за изкуството и уменията си. Не изпитвам притеснения от свободния си дух и искам същото и от децата – да бъдат себе си и да не се притесняват да се изразяват“, казва Марина.
Освен че е керамик по образование, Марина Ангелова умее да прави и декорации за торти. Преди десет години, когато стягала куфара за Щатите, се наложило да го стяга цяла година, защото толкова чакала за виза. И, за да не си губи времето, се захванала да изучи занаята декоратор на торти. През ръцете ѝ са минали всички герои от „Ледена епоха”, „Малката русалка” и въобще всякакви животни и принцеси от детски анимационни филмчета. Марина е правила триизмерни изображения за всякакви поводи, в това число и за сватби. Майсторила е торта във формата на риба, торта във формата на ретро автомобил и мотор, торта във формата на чанта „Шанел“.
Марина е член на популярната търновска арт група „Дупини“ и участва в пленера „Изкуство сред природата“ в Габровци. Там тя прави изкуство само от природни материали – тревички, клончета, листа, кал… Участва заедно с майка си Лидия Къркеланова и сестра си Александра, които също се занимават с изкуство.
Трите все още съвместна изложба нямат, но затова пък Марина не спира да участва в експозиции заедно със свои колеги. Миналата година я поканили да се включи в проекта на ТАМ и Мартина Йорданова „1м2“. „Беше интересно предизвикателство, защото трябваше да събера себе си и идеята си в това пространство – един квадратен метър. Мисля че се получи интересна арт инсталация. Всъщност си дадох сметка, че тук, във Велико Търново и в България, аз имам всичко, което ми е нужно, за да създавам изкуство и да бъда щастлива“, казва Марина Ангелова.