„Дислексия“ идва от гръцки език и буквално означава „трудна дума“ (dys – трудна и lexis – дума). Това е специфичен тип неправилна обработка на информацията при четене и писане. Често има наследствена обремененост, около 49% се смята, че се предава от родители на деца и около 40% – между братя/сестри.
Тя не е заболяване и не се дължи на:
- на сензорни увреждания;
- на психиатрични синдроми;
- неподходящо преподаване;
- лошо възпитание;
- неподходящи условия на живот.
В детството може да наблюдаваме :
- забавяне в говора;
- трудности в разпознаването запомнянето и съчиняването на рими;
- трудности при запомняне на адреса или телефонния номер;
- трудности при разбирането, запомнянето и следването на инструкции и ориентацията в пространството.
В първите години в училище за децата е:
- трудно ще разберат връзката между звук и символ;
- може да объркват визуално близки букви /д – в, ш – п, п – т/;
- някои деца обръщат при писане цифри и букви. Например: объркват буквите в и д (когато са ръкописни), 9 и 6 , ръкописната главна буква Е и 3;
- заменят, объркват букви, чиито звукови съответствия са близки /д–т, в–ф, к–г/;
- трудно извличат думи от паметта си;
- допускат множество грешки при четене и писане;
- децата разбират текста, когато някой им го чете, но самите те се затрудняват да го прочетат;
- на фона на всичко това е характерно и бързото изчерпване и лесната уморяемост.
Добре е при подобни наблюдения, от страна на родителите или учителите, да се направи консултация в логопеда в училище, за да започне ефективна работа с детето.